Гняв - притча

Имало едно време едно момче, което непрекъснато избухвало и правело пакости. Често се карало с хората и ги наранявало с поведението си.

Един ден баща му рекъл:

– Сине, трябва да се научиш да овладяваш гнева си и да бъдеш по-добър с другите. Вземи тази торба с пирони и всеки път, когато избухнеш, забивай по един в оградата на двора.

Момчето се съгласило. На първия ден забило цели 37 пирона, но постепенно броят им намалявал. Колкото повече успявал да се овладява, когато гневът му е на път да избухне, толкова по-спокоен ставал и толкова по-рядко успявал да обиди някого. Накрая му станало много по-лесно да се владее, отколкото да забива пирони.

Когато дошъл денят, в който да не забие нито един пирон в оградата, баща му казал:

– Много се гордея с теб, сине. Отсега нататък, когато овладееш гнева си изваждай по един пирон от оградата.

Минали дни, в които детето вадело пирони. През това време ставал все по-спокоен и по-добър. Когато настъпил момента да покаже на баща си, че в оградата не е останал нито един пирон, баща му отвърнал:

– Справи се много добре със задачата си и вече си изключително благ младеж. Но погледни оградата- в нея още личат дупките от всички пирони, които си забивал. Така е и с думите – лошите думи оставят белези, които не минават с времето, без значение колко пъти ще се извиниш.